Е, Павеле, Павеле юначе!
Павел юнак девет града държи,
сите девет по девойки люби,
у Будина две девойки люби.
Никаде го слънце не угрева,
никаде го роса не опадна,
у Будин го слънце угреало,
у Будин го роса опаднала.
Насреща му будински аянин,
насреща му Милица момица.
Та па си у потио говори:
- Таком бога, Милице момице!
Земи мене, Милице момице!
А Миля му потио говори:
- Таком бога, Павеле юначе!
Я не можем тебека да вземем:
малена съм още, дари немам!
А Павел ю потио говори:
- Таком бога, Милице момице!
На ти, Мильо, иляда грошеве,
да навършиш дари за неделя!
Послуша го Милица момица,
та си взема иляда грошеве,
та навърши дари за неделя.
Кога било у света неделя
рано рани Милица момица,
та си ойде на студена вода.
Там затече Павела юнака,
та па си му потио говори:
- Таком бога, Павеле юначе!
Хайде сега сос тебе че идем.
Побегнаа с Павела юнака,
а Павел ю потио говори:
- Таком бога, Милице момице!
Како, Мильо, низ град че излезнем:
че ни види будински аянин,
че ни види, та че ни погуби!
А Миля му потио говори:
- Не бой ми се, Павеле юначе!
Лесно чеме низ град излезнати.
Премьеньи го Милица момица,
премьеньи го снашине премьене,
па му даде до две малки стовни,
па ойдоа низ Будина града.
Насреща им будински аянин.
На Павела потио говори:
- Таком бога, Павеле юначе!
Дека найде гиздава девойкя,
де я найде, мене да а дадеш!
Проговори Милица момица:
- Това не е Павел добър юнак,
това си е моята снашица.
Ойдоа си низ Будина града
Отведе а Павел добър юнак,
отведе а на негови двори.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.248-249
