Осман Мура и дервиш Мучо нападват на Охридската кааза, но биват совършено сосипани от Кузман капидана
Собрал ми Осман, пособрал, леле,
от Мала Грука сеймени,
от Долна Дебра дебрани -
свите момчина йотбрани,
кой се от майка родени,
кой къд йе юнак над юнак,
еден у майка и татка!
Осман му пратил Дервишу:
- Дей гиди, Дервиш, мой другар!
Собери своя дружина,
свикай си верни сеймени,
свите момчина йотбрани,
кой се от майка родени,
да му одиме Кузману
во онаа каза Охрицка;
на она куче охрицко
и охрицкийон плашичар,
на оня постран каурин
да му сториме страмота:
казата да му плениме,
селата да м' изгориме
и склавье да му крениме;
жив него да го фатиме,
главата да м' я вземеме,
на ръжен да м' я печиме,
мезе да му я ядиме!
На часот Дервишот втасал
со сто й пендесет момчина.
Търгнал ми Осман и Дервиш
со триста души сеймени,
от Долна Дебра дебрани,
от Мала Грука собрани,
кой се от майка родени.
Влегле ми в каза Охрицка,
Охрицка каза, Дебърца,
големи зулум сториле:
селата ми изгореле,
два старца с куршум удриле,
до три ми склавье кренале,
(...)
Охрид - Македония; недовършена - "продълженето същото, което и в предидущата песен № 377".
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.180-181
