Не жали, майко, не плачи
за такво чедо рогено!
Ке идам, майко, ке идам,
ке бидам, майко, ке бидам,
ке бидам, майко, комита,
комита, майко, войвода.
Ке одам, майко, ке шетам
низ високите планини,
низ широките поляни.
Качи се, майко, качи се
на високите дивани,
разгледай нагоре, надоле:
ке върват, майко, комити,
ке пеят песми народни;
ако си носат църн байрак,
тогай сум язе умрено;
ако си носат бел байрак,
тогай сум язе у живот!
неуточнено, Щипско-Кочанско - Македония; според записвача "нова, комитска".
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.201
