Невенка невеста, Секулица, свекърва й и пиле или Секулово погинвенье во Косово поле

Извор: Викизворник


Невенка невеста, Секулица, свекърва й и пиле или Секулово погинвенье во Косово поле

Невенко невесто,
млада Секулице!
Три хора играя,
три хора, три сбора.
Едно хоро води
Невенкина золва,
друго хоро води
Невенки етърва,
лево хоро води
Невенка невеста.
Лево хоро води,
лепа песен пее:
танени гласове
далеком се чуе,
далек земя екти.
Десна ръка държи
крондир коситрени,
десна ръка държи
чаша цъклена,
руйно вино служи
редом по кметове
и па по кметици.
Свкърва я вика:
- Невенко невесто,
млада Секулице!
Мори, айде дома -
три дни е Велийден,
един ден - Гюргьовден.
Не наводи ли се
това лево хоро?
Не напоя ли се
таа лепа песен,
танени гласове?
Не наслужи ли се
това руйно вино
редом по кметове
и па по кметици?
Мари, хайде дома:
какво пиле дошло,
та на порти падна,
та гука, та дума,
жално отговара;
я му не отбирам
какво пиле гука;
айде си ти дома,
ега му отбереш
какво пиле гука!
Невенка ю вели:
- Мале, мила мале
айде си ти иди,
я сега че доидем,
още малко, мале,
хоро да доводим;
още малко, мале,
песен да допоем;
още малко, мале
вино да дослужим
редом по кметове
и па по кметици!
Свекърва а слуша,
та си дома ойде.
Невенка невеста
хоро доводила,
песен допояла,
вино дослужила
редом по кметове
и па по кметици,
та си дома ойде.
На порти постоя,
постоя, послуша.
Еднъж пиле гукна,
не му е отбрала;
повтор повторило,
па му не отбрала;
потретило пиле,
тогай му отбрала
какво пиле гука.
На свекърва вели:
- Мале, мила мале!
Син ти е загинал
у равно Косово,
тебе син загинал,
мене любне нема!
Я съм, мале, млада,
друг чем да си наидем,
по арен, по добър,
болье от Секула,
свекърва че найдем
болье от тебека.
А тизека, мале,
сина не че найдеш!
Мале, мила мале!
Айде, справяй коня,
дижи лек боздуган
и загъртай кожух,
и заметай пушка,
и припасуй сабля:
че идеме, мале
у равно Косово,
та че го тражиме,
да го доведеме.
Свекърва я слуша,
коня е справила,
дигна лек боздуган,
загърнала кожух,
заметнала пушка,
припасала сабля,
та па си ойдоа
у равно Косово,
та син си найдоа,
дека е погинал.
Па го докарали
и го закопали.
Па се оженила
Невенка невеста,
друг си е вземала.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.289-290