Служба служит моме краличино,
ми го служит светего Гьоргиа
и ми вика седумдесетмина.
Как 'и вика, свите йе дойдоа.
Им изваде вино тригодишно,
а ракиа, више шесгодишна,
ми 'и служит моме краличино.
Мегю себе тийе си сборвеет:
- Я не пийте вино и ракиа,
тук пулите моме краличино!
Къй се найде оваа хубаина!
Иль от земя моме изникнало,
иль от бога моме йе паднало -
не вервиме от чоек да йе родено.
Да грабиме моме краличино!
Моме часот шчо ми 'и дочуло,
та ми велит на седумдесетмина:
- Я пийте си вино и ракиа,
тая мисля да я не мислите!
Ак сакате да мислите
да вземете моме краличино,
кой йе кадар, кой йе вреден,
кой йе юнак над юнака,
да препливат море, Църно море,
да ми земит нишан дърво кимпарово;
той да земит моме краличино!
Се хвърлиа седумдесетмина,
се хвърлиа в она Църно море.
Препливаа она Църно море,
ми зедоа нишан дърво кимпарово.
Се хвърлиа пак во Църно море,
назад сите да ми се врашчает.
Ми дойдоа достред Църно море,
шеесет и девет сите с' удавиха,
саде еден ушче ми останал,
кадар, вреден, еден син у майка.
Ми приблиза на сухо д' излезит,
а за малу и той ке с' удаит!
Моме седит н' оной висок диван.
Йе се молит на моме краличино:
- Хай ти, боже, леле мили боже!
Извади ме мене на селямет,
кадар, вреден, юнак якъшлиа,
ушче еднож майка го не рожджат,
шчо преплива она Църно море!
Хай ти, моме, моме краличино!
Извади ме, да се кердосаме:
носам нишан древо кимпарово!
А на моме му се нажалило,
ми се хвърли в она Църно море,
да подземит кадар, вреден юнак,
вреден юнак, юнак якъшлиа,
юнак якъшлиа, еден син у майка.
Ми г' изваде вреден юнак, якашлиа,
шчо ми зеде нишан древо кимпарево,
ке се вземат, ке се кердосает.
В лепа руба ми се променаа:
ке ми одат в онаа лепа църква.
Ми ойдоа в онаа лепа църква,
со златни венци тийе се венчаа,
двата ми се тийе кердосаа.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.347-348
