Де се чуло, видяло
мома войвода да биди
па седемдесет юнака!
Един се другом чудеа
кой ще войвода да стани!
Сама се Радка одьели:
- Ой ми вамка, дружина!
Хайдете долу, на края,
долу, в росните ливади,
пръстен на нишан да мерим:
кой ще да пръстен удари,
куршум през пръстен да мини,
той ще войвода да стани!
Чи са на края отишли,
чи са пръстен мерили.
Сичките мерили, не ударили,
най-подир Радка остана.
с лева е ръка хвърлила,
куршум през пръстен премина.
Чи тая си войвода станъла.
Сичките клон останъли,
чи тя войвода да стани.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.335
