Бог да го бие Мицко комита!
До кай шчо одит, се бога молит:
- Дай ми, боже, провирна пролет,
да си излезам село Порече,
село Порече, горна маала,
да си соберам малко дружинье,
малко дружинье, педесетмина!
Та шчо ми пойде кай Карамвила:
- Ой кажи, кажи, джан Карамвил!
Ке ти я сечам русата коса,
русата коса от твойта глава!
- Ой гиди, Мицко, Мицко комита!
Ем жими душа, ем жими бога!
Сега тук беше, не знам кай ойде!
- Ке ти я сечам десната ръка,
десната ръка, левата нога,
десната нога, левата ръка!
Битоля - Македония; според записвача песента е "нова".
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.305
