Марко чува димна гора

Извор: Викизворник


* * *

Марко чува димна гора;
ка йе чува, шчо йе чува,
от ден до ден три години.
Една вечер дома дойде;
ка отиде на рачото,
гора найде повената,
ловената, развената.
Я опитва димни Марко:
- Шчо си, горо, повената,
повената, развената?
- Ой ти, Марко, димни Марко,
снощчи вечер поминае
клети кучки самовили;
тийе мене подгазие,
подгазие под нодзете!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Бобища, Костурско - Гърция; лазарска.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.96