Марко крале убива Филипа Маджарина и освобождава седумдесет робинки
Бог го убил Филип Маджарина,
шчо допушчил она бела книга,
я допушчил Марко во Прилепа:
- Здраво-живо, Марко Прилепчанин!
Я да до идеш во маджарска земя,
нийе оба да се обидиме,
я ке дойда во Прилепа града!
Му дейдиса она бела книга,
му дейдиса на сама вечера.
Книга пеит Кралевике Марко,
ми я пеит, под мустак се смеит.
Го догледа негоа стара майка,
та му велит Кралевике Марко:
- Хай ти, синко, море мили синко!
Шчо ми пеиш она бела книга,
книга пеиш, под мустак се смеиш?
Аль се смеиш со млада невеста,
аль се смеиш со мъжконо дете,
даль се смеиш со моява старос?
Тогай велит Кралевике Марко:
- Хай ти, майко, моя стара майко!
Не се смеям со млада невеста,
не се смеям со мъжконо дете,
не се смеям со твоята старос,
тук се смеям с Филип Маджарина:
ми допушчил она бела книга -
я да одам во маджарска земя,
нийе оба да се обидиме,
я ке дойдит во Прилепа града!
Тогай велит негоа стара майка:
- Хай ти, Марко, мои мили синко!
Не чекай го да ти дойт во Прилепа града,
тук оди му ти во маджарска земя;
оти ми го кажвеет и него мошне юнак,
шчо загубил седумдесет кральои,
та жаль ми йе, синко, да ти гледам грехой,
твоите грехой и твоите милкой,
да н' ти пулям църни кърви во рамни дворои!
Много хатър Марко му остана.
Тога велит на млада Маркоица:
- Стани бъргу, млада Маркоице,
да оседлиш моя бърза коня,
да му кладиш седло от мерджана,
да му кладиш юзда гергевлиа;
Шарца коня добро назобай ми
и даде му три легени вино,
три легени вино, вино тригодишно!
Шчо ми стана млада Маркоица,
шчо ми стана рано, на полношчи,
коня ми го зоба назобало,
го назоба три легени зоба,
вино ми го добро изнапила -
три легени саде тригодишно.
Та ми стана Марко на ютрина
и ми търгна во маджарска земя.
Ми приблиза во маджарска земя,
ми втасало д' она бърза река.
Тамо найде седумдест белярки,
къд переха она бела волна,
а църната бела я права.
И им велит Кралевике Марко,
и им велит на седумдест белярки:
- Поможи бог, седумдест невести!
- Дай бог добро, незнаен делио!
Ние не сме младине невести,
нито си сме младине девойки,
туку си сме младине вдоици:
н' овдоело Филип Маджарина;
си сме нийе негои робинки,
сме робинки, шчо никой не робвил -
деня, ношя волна да периме,
църна волна, бела да а прайме!
Пак им велит Кралевике Марко:
- Ке в' опитам, младине вдоици,
до колку йе негоа юнашчина?
Отговорат младине вдоици:
- Хай ти, юнак, незнаен делио!
Овай камен, волна шчо чукаме,
ми го креват близу до пояса!
Слезе Марко от своя бърза коня,
ми се хвърли на земя сурова,
ке с' обидит с белего камена.
Ми го фати Марко Прилепчанин,
та го хвърли пет саати место
и се хвърли на своя бърза коня.
Тога Марко со робинки сборвит:
- Аль чуете, седумдест робинки?
Къде падват куки Филипои?
Му говорат седумдест белярки:
- Хай ти, юнак, незнаен делио!
Ке 'и видиш и ке 'и познаиш:
Филипои порти ми се от железо,
а чершефи - саде от челика.
Та ми биде Марко Прилепчанин,
та ми биде у куки Филипои;
та ми клюкна на негои порти.
Шчо излезе църнана арапка.
Я опитвит Кралевике Марко:
- Даль йе тука Филип Маджарина?
Не му кажвит, ни пак м' отворвит.
Се разлюти Марко Кралевике,
удри с клоци н' онье вити порти,
ми 'и хвърли порти во дворои.
Ми се качи на високи диван
и йе велит младе Филипице:
- Поможи бог, млада Филипице!
Тая ми се мпогу разсърдила:
той йе сборвит, тая му не сборвит.
- Я сборви ми, млада Филипице,
я кажи ми къй йе Филип Маджарина?
Пак си малчит, не му с' отгоорвит.
Се разлюти Марко Кралевике,
та йе велит младе Филипице:
- Ако имаш севда за малченье,
яз да т' научам како да си малчиш!
Йе отвори нейзината уста
йе пресече йъзик па живота,
йе пресече йъзик до полойна;
и ми зеде она мъжко дете,
во дивани него го предзвони -
диван ми се кърви облеало!
Та се качи на свбя бърза коня,
та си пойде Марко на ладни меани,
си се служит с чаша ведреница.
, Кога дойде Филип Маджарина,
шчо ке видит: порти от железо,
порти му се во дворои хвърлени!
Ми се качи н' онай висок диван.
Кога гледат: дете предзвонато,
а над дете - млада Филипица:
коси ми 'и тая разтурила,
ми се кършит и ми се дробит,
ама сбор не можит да сборвит!
Та му кажвит църнана арапка:
- От' ти дойде Марко от Прилепа;
той предзвони дете на дивани
и пресече младе Филипице,
йе пресече йъзик до полойна,
зашч' не му се тая отгоорвела!
Ми се Филип много разсърдило,
та ми вяхна своя бърза коня
и ми зеде тежка боздугана,
ми отиде белине чаршии.
Ми го барат Марка Кралевикя,
ми го барат по ладни меани:
- Иль допаднал Марко от Прилепа,
иль допаднал на ладни меани?
Му говорат млади меанджии:
- Не допаднал Марко от Прилепа,
не допаднал во наши меани.
Та ми пойде най-долна меана;
и тука Филип пак ми опитало:
- Аль допаднал Марко от Прилепа,
аль допаднал во ваша меана?
Марко ми се много разсърдило,
му говорит Филип Маджарину:
- Бог те убил, Филип Маджарине,
е Марка сборвиш, Марка не познаваш!
Шчо ми хвърли Филип Маджарина,
шчо ми хвърли тежка боздугана.
Боздугана Марко в ръка ми пречека;
назад Марко Фйлипу го врати,
и от коня Филипа го сметна,
та му зеде глава до рамена.
Тога велит Марко Прилепчанин:
- Вака идет Марко во Маджарско,
Маджар Филип за да го загубит!
Ми изпушчи седумдест белярки
и им даде венци позлатени.
Ке го пратат Марка во Прилепа,
ке г' йзпратат седумдест белярки,
ми го лрашчеет и много го молитвеет.
Ми отиде Марко во Прилепа,
та йе велит на своя стара майка:
- Хай ти, майко, моя стара майко!
Ти го носам Филип Маджарина,
пешкеш ти носам негоата глава!
Утъркаля Филипоа глава.
Тога майка ми го завервала,
тога неа вера я фатило.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
