Снощи Марко от Солуна дойде
и доведе Солунка девойкя.
Седнали са да си вечерая.
Он вечера, она не вечера,
он ю дума, она му не дума,
он се смее, она не се смее.
Марко си ю потио говори:
- Бре вечерай, Солунко девойкьо!
Бре вечерай, защо не вечераш?
Мори думай, не би продумала,
мори смей се, не насмеала се!
Даль се сърдиш на суа вечера
иль се сърдиш на мое юнакство?
Солунка му потио говори:
- Леле Марко, леле първно любне!
Како, Марко, ядна да вечерам,
како, Марко, ядна да се смеем,
како, Марко, ядна да сборевам?
Ни се сърдим на суа вечера,
ни се сърдим на твое юнакство,
нело съм си ногу ядовита,
ядовита, Марко, реновита!
Две се става, за мене думая:
"Това ми е Маркова крадена!"
Снощи ойдох на студен кладенец,
там затекох две снаи джелепски,
една носи веньок от жълтици,
една носи веньок от бисера,
и двете си за мене думая:
"Това ми е крадена девойкя,
дваж крадена, триж препродадена!"
А я, Марко, крадена ли съм ти?
И мене са сватове водили,
и мене е девер деверувал:
дробни звезди - китени сватове,
ясен месец - кума окумиа,
а деница - премлада кумица,
а братенце - премладо деверче!
Марко си у потио говори:
- Мучи, мучи, Солунко девойкьо!
Мучи, мучи, ти грижа не бери;
кой що иска нека си сборева!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.252-253
