Марко и Мара, брат и сестра

* * *

Марко и Мара, брат и сестра

Мара макя от белила вика:
- Ела, Маро, Марку леб да носиш;
Марко коси трава детелина,
Мара майце по-тио говори:
- Леле, мале, леле, мила мале!
Я не можем Марку леб да носим;
мене Марко за сестра не брои,
нел ме брои първна любовница;
и си ойдох рано от зарана.
Па однесох на Маркоте ручок,
и му рекох: - Добро утро, Марко,
добро утро, Марко, мили братко!
Он ми рече: - Дай Бог добро, Маро,
дай Бог добро, Маро, първна любна!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg

---

Референце

Извор

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.