Кундисало Марко от Прилепа,
кундисало под Солуна града,
кундисало в зелена ливада,
отегнало белана чадора,
а под чадор седумдес кральове
ядет, пийет време три години.
Тежьа Марко дремка подфатила:
се Прилепа могла подфатила,
а из могла ситна роса росит,
а из роса сиви голоб летат,
а по него - една еребица,
мегю ними - едно бело пиле.
- Зашчо, Марко, от сончук не познаваш:
сиви голоб - Вельо от Качаник,
еребица - твоя млада Марковица,
бело пиле - твое можко дете!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.321-322
