Марко, Мара отровена от три моми будинки

Извор: Викизворник


МАРКО, МАРА ОТРОВЕНА ОТ ТРИ МОМИ БУДИНКИ

Марко Мара проси
от Будина града.
Мара нече д' иде
тога Маркоте юнак.
Па на макя вели:
- Нечем, мале, д' идем
за Маркоте юнак.
Люге ми казуя,
да йе Марко любил
три моми будинки,
три моми, три дружки.
Мале, мила мале,
я су му четворта,
че да ме отрова
три моми будинки!
А макя ю вели:
- Щерко, мила щерко!
Земи, Маро, земи
Маркоти юнака.
Ти люге не слушай,
люге се душмани
тебе и Маркоти,
дека сте джелепье.
Послуша я Мара.
Утакмия Мара
за Маркоти юнака.
Поведоа Мара
низ Будина града.
Марко Мари вели:
- Маро, лепа Маро!
Кога си бидиме
под Будина града,
че найдиме, Маро,
зелена ливада.
Че излеза, Маро,
три моми будинки,
три моми, три дружки.
Че изнеса, Маро,
това руйно вино;
вино че заслужа,
тебе че давая.
Ти не зимай, Маро,
чаша добро вино:
че да те отрова
сос вино цървено.
И па че изнеса
петровки ябуки,
тебе че давая.
Ти не зимай, Маро,
петровки ябуки:
че да те отрова
три моми будинки.
Трекя че изнесе
гроздок бело грозге
се родом че дава,
и тебе че даде
гроздок бело грозге.
Ти не зимай, Маро,
гроздок бело грозге:
че да те отрова
три моми будинки,
с гроздок бело озге!
И Мара го слуша.
Кога си ойдоа
под Будина града,
тамо си найдоа
зелена ливада.
Та си излезнали
три моми будинки,
три моми, три дружки.
Едната изнесе
маненко кошниче
и у кошничето
петровки ябуки.
Се редом давала,
и на Мара дава:
- Земи, Маро, земи
петровки ябуки.
Мара и не гледа,
дильки да си земе
петровка ябука!
Другата си носи
маненко кошниче
и во кошничето
грозге, бело грозге.
Се редом давала,
и на Мара дава:
- Земи, Маро, земи
гроздок бело грозге.
Мара и не гледа,
дильки да си земе
гроздок бело грозге.
Трекята си носи
това руйно вино.
Редом заслужила,
та на Мара дава:
- Земи, Маро, земи
чаша добро вино!
Мара и не гледа,
дильки да си земе
чаша добро вино!
Марко Мари вели:
- Земи, Маро, земи
чаша добро вино.
Мара го слушала,
та вземала Мара
чаша добро вино.
Капка йе пийнала:
ка го йе пийнала,
веднага пукнала!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.


Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.48-49