Убава Маро Латинко!
Синокь Петър от бой дойде,
па коня кове, ке да иде.
Мариа му диван стое,
диван стое, съзи роне
и па му гърчки сборува:
- Петре ле, гърчки войвода!
Синокь ти ми от бой дойде,
па ковеш коня, да си идеш -
на кого ке ме оставиш?
И я да идам сос тебе,
по пат другар да ти бидам,
на конь сеиз да ти бидам!
Петре й веле, говоре:
- Седи си, Маро Латинко!
Язе държам девет града,
на секи град и любо любам;
сите люлят мъжки деца,
най-малата й е девойче.
И него ми го сакаа
от девет села редума,
от девет куки богати;
и синокь дойде Краль Марко,
а язе му го не давам,
ако не даде, придаде
на секи шура и коня.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.197-198
