Седела Магда на висок сарай,
па поминал царо Костадин,
па на Магдена веле, говоре:
- Седи, Магдо, седи петок и сабота,
у неделя, Магдо, я ке поминам,
яз ке поминам, тебе ке вземам!
Седела Магда петок, сабота.
Кога било рано у неделя,
па се качила горе, дивани,
разгледала по рамни друмове,
каде идат китени сватове,
у сватове - царо Костадин;
па я вземаа Магдена девойка.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.285
