Левен Йован, Гроздана девойкя и Горун гидия

Извор: Викизворник


Левен Йован, Гроздана девойкя и Горун гидия

Справя коня левента Йована,
та че иде мома да си тражи.
Та си ойде низ Будина града.
Тамо найде той чешма шарена,
при чешмата три млади девойки.
Погледа ги, не бегендиса ги.
Ете иде Гроздана девойкя.
Що я виде и бегендиса я.
Проговори левента Йована:
- Фала тебе, Гроздено момице!
Я те видох и бегендисах те,
та че идем у град да нощувам,
па че доидем код твоите бракя,
па че доидем, па че да те ищем.
Проговори Гроздена момица:
- Фала тебе, левенте Йоване!
Ти не можеш у град да нощеваш,
ти че идеш у нас да нощеваш!
Отведе го дома, на дворове.
Среснали го Грозденини бракя,
качиа го на чардак високи.
Започеа вино да си пия,
пили, яли три недели време.
И дали му Гроздена момица.
Изпратиа левента Йована.
Он си ойде дома, на дворове.
Среснала го неговата макя,
среснала го и Йована праша:
- Мили сину, левенте Йоване!
Каде одиш три недели време?
Проговори левента Йована:
- Таком бога, моя стара мале!
Утакмих си Гроздена момица.
Сега съм, мале, нарачил
у неделя со сватове д' идем.
Проговори неговата макя:
- Мили сину, левенте Йоване!
Клети да са Грозденини бракя,
та защо я тебека дадоа -
неа ище Горуна гидия.
Какво сину, клисури че минеш,
какво, сину, мома че преведеш?
Поили се левента Йована,
проговори левента Йована:
- Таком бога, моя стара мале!
Защо ойдох, защо ли я такмих!
Проговори негова майчица:
- Не бой ми се, левенте Йоване!
Ка господ, що люге ке чина!
Кога беше у света неделя,
илен оди левента Йована,
илен оди, та сватове каньи,
ка ги каньи уилен, угрижен.
И си ойде с китени сватове.
Кога ойде Гроздени на двори,
си сватове у двори влезнаа,
наседаа у честни трапези.
От конь слезна левента Йована,
конь си шета уилен, угрижен.
Согледа го Гроздена момица,
согледа го от високи чардак,
па на брата Ивана говори:
- Мили брайно, Ивано юначе!
Що левента по дворове шета,
он уилен и коня уилен?
Д' идеш, брайно, та да го препрашаш!
Иван слезна, та го е препрашал:
- Мили зету, левенте Йоване!
Айде влезни у честни трапези!
Защо си ми уилен, угрижен?
Конь уилен и ти си уилен.
Проговори левента Йована:
- Клети да сте, Грозденини бракя!
Ка я иска Горуна гидия,
та защо я менека дадохте?
Та какво чем клисури да минем,
та какво чем мома да преведем?
Влезнал Йован у честни трапези.
Изведоа Гроздена девойкя,
изведоа, та ръка целива.
Проговори Гроздена момица:
- Ай прощавай, куме, господине!
Че соблачим ситно и свилено,
че облачим модро и мораво,
та че яздим братовата коня,
па че идем левенти на двори.
Проговори кума, господина:
- Просто да е, млада кръстенице!
Та си влезна Гроздена момица,
та си влезна у ладни земници,
та соблече ситно и свилено,
та облече братова промьена,
та загърна братовийо кожух,
па обседна братовата коня,
та си ойде левенти на двори.
Среснала я левентова сестра,
изкачи я на високи чардак.
Пойдоа си китени сватове.
Та ги сресна Горуна гидия,
па левенти потио говори:
- Добра среща, левента Йована!
Да камо ти Гроздена девойкя?
Проговори левента Йована:
- Фала тебе, Горуне гидийо!
Клети да се Грозденини бракя!
И мене я, море, не дадоа,
и менека, како и тебека!
Па си ойде дома, на дворове.
Среснала го неговата сестра,
та говори левенту Йована:
- Мили брату, левенте Йоване!
Какво дойде царево улаче!
Що е добро! За него ме дайте!
Проговори левента Йована:
- Мила сестро, мила Евросио!
Що ли тебе, сестро, що ли мене:
това не е царево улаче,
това си е Гроздена момица;
чини измет, сватба да праиме.
Па кога си сватба разтуриме,
ни давам те за царско улаче,
че те дадем Реля Крилатину.
Чини измет, та сватба правиа
малу-ногу, три недели време.
Отка се е сватба разтурила,
писал ми е таа бела книга,
пратил я е Рилье Крилатиие.
Он е дошел - нему я дадоа.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.269-273