- Молите бога, молите
да дойдет лето по-боргу!
Хайдете, да се шетаме
из пуста гора зелена,
горчина да си фашчаме,
в кесина да 'и туриме.
Фашчае, шчо ми фашчае,
кир Костадина г' опрае.
- О, море верни юнаци!
Да камо ви го Костадин?
- О, мори майко Костова!
Костадин тамо с' ожена:
високи буки - байраци,
цорната земи - невеста,
дробни каменя - сватови!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.322
