- Карамфильо, малой моме!
Шчо с' армасваш не се мъжиш?
- Море лудо, море младо!
Ме армаса змей от гора;
дейня бара по планина,
на вечера дома греди!
- Мори, моме, малой моме!
Ако сакаш да йоставиш,
да йоставиш змей от гора,
да собереш гърмотърно,
гърмотърно, ветрогоно;
да си найдеш бело млеко
и от майка и от керка;
да го свариш в ново гърне,
в ново гърне спроти среда,
да изпръскаш змей от гора!
Да си собра гърмотърно,
гърмотърно, ветрогоно
и си найде бело млеко
и от майка и от керка,
та го свари в ново гърне,
в ново гърне спроти среда;
си попръска змей от гора.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.24-25
