Еничерски паша и вдовица Яна от Солун изнамерват се за същи съпрузи

Извор: Викизворник


ЕНИЧЕРСКИ ПАША И ВДОВИЦА ЯНА ОТ СОЛУНСКО
ИЗНАМЕРВАТ СЕ ЗА СЪЩИ СЪПРУЗИ

Падна паша полье Сараево,
а пашинци окол Сараево.
Паша прати четири телаля:
- Скоро, бърже, четири телаля,
скоро, бърже у Солуна града!
Да ойдете у Солуна града,
та личете от четири страни
да се събера солунските кметове,
да се събера, код мене да дойда,
да ги праша паша еничерски
имая ли премлади синове,
да можа ли еничери д' ида.
Слушали го четири телаля,
та ойдоа у Солуна града,
та личили от четири страни.
Собрали се солунските кметове,
собрали се, код паша ойдое.
Попраша ги паша еничерски:
- Таком бога, солунски кметове!
Имате ли премлади синове,
да можа ли еничери да са? -
Проговора солунски кметове:
- Таком бога, паша еничерски!
Имаме си премлади синове,
ал не можа еничери д' ида.
Село кажа, бре, Яна вдовица,
она има дао два мила сина,
они можа еничери д' ида.
Паша пратил четири телаля:
- Скоро, бърже, четири телаля,
скоро, бърже, у Солуна града!
Докарайте, бре, Яна вдовица,
да я праша паша еничерски
имала ли премлади синове
да можа ли еничери д' ида.
Слушаа го четири телаля,
та ойдоа у Солуна града,
па личили от четири страни.
Докараа, бре, Яна вдовица.
Попраша я паша еничерски:
- Таком бога бре, Яно вдовице!
Ти си имаш до два мили сина,
дали можа еничери д' ида? -
Провикна се Януша Яна:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Опустело това еничерство!
Кога дойде, се за мене дойде:
еднъж дойде, деда им откара,
па повтори, баща им откара,
па потрети пусто еничерсто,
па потрети, па за мене дойде.
Опустело това еничерсто! -
Тога викна паша еничерски:
- Таком бога, бре, Яно вдовице!
Да си видиш нийни мили баща,
да го видиш, дали чеш го позна? -
Проговори Януша Яна:
- Таком бога, паша еничерски!
Позна чем го, оти да не мога?
Та он си йе яко белеглиа:
у чамбаз му влакно позлатено,
у теме му кръсте позлатено.
Проговори паша еничерски:
- Таком бога, бре, Яно вдовице!
Я си сивни мойо муриш калпак,
та да видиш у чамбаз що има! -
Послуша го Януша Яна,
та си сивна тоа муриш калпак,
та си найде кръсте позлатено
Та си ойде Януша Яна
и си ойде паша еничерски,
ойдоа си дома на дворове.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.


Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.45-46