Дойчин юнак и крал Констандиновата щерка Гюргена в Едрeне

Извор: Викизворник


Дойчин юнак и крал Констандиновата щерка Гюргена в Едрeне

Дойчине, вреден юначе!
Обиде Дойчин, обиде
без еден град сто града,
без едно село сто села;
нийде не може да найде
негова лика, прилика.
Али му люде казуват:
- Да идеш у град Едрене,
Едрене у краль Костадина.
Он си има щерка Гюргена,
она е тебе прилика.
И он си дома отиде,
па си на майка говори.
Па си влезна у ладии яхъре,
па си яхна врана коня.
Коню викна, конь му летна.
Минаха гори зелени,
наеха поле широко,
там затече малки моми,
дека моми платно белят,
а невести ризи перат.
И Дойчин им оттовара:
- Бог ви помага, девойки!
Дека седи краль Костадин?
А девойки му говорат:
- Таком бога, чужди юначе!
Видиш ли мости големи?
През мости порти железни.
И он бутна врана коня,
та си мина големи мости,
та нзчука на портите,
излек чука, тихо вика:
- Излезнете, Гюргенини,
Гюргенини до два брата.
Излезнали Гюргенини,
Гюргенини до два брата,
отвориа нови порти.
Еден му коня прихвана,
други го в трапези тури.
Мало пиха и ядоха,
отговори Дойчин юнак:
- Таком бога, Гюргенини,
Гюргенини до два брата!
Изведете невестата,
редом ръка да целива,
ред да дойде и до мене,
да не речете най-покое:
"Каков гидия доходи,
та проводиа не остави."
И невеста извадоа.
Редом ръка целивала,
ред дойде до Дойчина.
Он се качи врана коня;
с десна ръка пари вади,
с лева ръка мома дърпна.
Коню викна, конь му рипна,
та премина през дуваре.
По неа търчат Гюргенини,
Гюргенини до два брата:
- Постой, почекай Дойчине,
да дадеме тънки дари,
да дарува свекор и свекърва.
А Дойчин им отговара:
- Назад, назад, Гюргенини,
Гюргенини до два брата!
Мен е майка приготвило,
приготвило тънки дари,
да дарува свекор и свекърва.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Самоков.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.278-279