Чува майка девет мили керки,
девет керки, девет ластавици,
десетийо, Димо кайметлиа.
От севда му люлька уковале,
уковале злато, позлатйле;
от севда го сите на ред люлят,
ем го люлят, ем му песна пеят:
- Нани, нани, Димо кайметлиа;
нани, нани, голем да пораснеш,
да пораснеш ерген за жененье!
Расна Димо голем си порасна.
Сака Димо лико да си траже.
Изведе си таа врана коня,
та ке иде, лико да си траже.
Па майка му веле и говоре:
- Каде к' идеш, Димо кайметлиа?
- К' идам, мале, лико да си тражим!
Одил Димо дур на девет села,
нигде е Димо лико не аресал;
на десето село, Сараево,
там си нашел лико спроти него.
