Две залюбени млади и мъщеа

Извор: Викизворник


Две залюбени млади и мъщеа

Момче с момиче сборвеше:
- Момиче, море, момиче!
Утре 'йе празник по-тежок;
яз ке си одам на дърва,
и ти да дойдеш на трески;
яз трески ке ти соберам.
Яз имам любов по тебе,
любовта ке ми поминит!
Кога се денчок обдени,
момче отиде на дърва,
момиче ми го подвикна,
шчо ми отиде на трески.
Имаа кучка мъшчава;
тая и люто прокълна:
- Та да би дома не дошле!
Момче си нога пресече,
а момичето ръката;
обата шчо ми умрее!
Кога ми душа берее,
оклетия ми оставие:
- В еден гроб да не клайте!
Дойде ми кучка мъшчава,
та тая шчо и одели;
момче кладое пред църков,
а момичето, пред алтар.
От шчо любов си имае,
момчето никна яболче,
а момичето, лозниче,
растое, шчо ми растое;
дойде ми кучка мъшчава,
обата ми 'и пресече,
та ми 'и кладе на огън.
Бела пепел се сторие
Та ми я зеде пепелта;
па дворот ми я изхвърли.
Момче ми никна босильок,
а момичето, джунджуле.
Отиде кучка мъшчаа,
босильок ми го изкорчи,
та ми го хвърли в ливаге.
Момче ми смоква никнало,
а момичето, бел шекер.
Ойдое млади косачи,
за да ми косат ливаге;
шчо ми видое две добра.
Две добра шчо ми никнале.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

неуточнено,Прекудрим-Стружко - Македония.

Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.