Два брата, Нико и Никола, влюбени во една и съща мома
Жениле се Нико и Никола,
двата бракя за едно девойче.
Нико вика: - Язе ке го вземам!
Я Никола: - Язе ке го вземам.
Нико кани петстотин сватове,
и си кани труица кумове,
и си кани двуица девери.
Никола кани шестотин сватове,
и си кани труица кумове,
и си кани двуица девери.
Па отишле за млада невеста,
изпуниле рамните дворове,
согледа ги младата невеста,
съзи роне, пръсте кърше:
- Шчо йе това, за чудо големо!
Шчо йе това, две рала сватове?
Шчо йе това, шес души кумове?
Шчо йе това, четири девери?
Зашчо си ме, мамо, изчувала?
Кешки да ми се закопала!
Изговара моминийо татко:
- Ке товарам девет коли,
девет коли църни търни,
кой ке може да прерипне,
ке му дадам девойчето!
Прерипнал е млад Никола;
он си взема девойчето.
