Заженил се Гойче за царска дъщера,
цар си Гойчу дума: - Гойчо, мили зету!
- Да си калесаш до девет села, се млади сватове,
десето село - се млади кумове;
пак си не калесвай сестрини синове,
чн са кавгаджии и са борбаджии!
Груйчо мами дума: - Мамо, стара мамо!
- Вуйчо сватба прави, как не ни калеса?
Дали ни забрави, или не ни рачи?
Мама Груйчо дума: - Груйчо, мили сину!
- Свой кусур не вържи, не калесан ходи!
- Я ми дай ка, мамо, бащина премена,
дервишката руба, от два вълка кожи!
Като сватба вървеше, най-подир вървеше,
най-подир вървеше Груйчо и Михалчо.
Като сватбата отишла,
цар порти заключил,
цар порти затворил,
во дворито, до триста девойки,
све една премена, све една прилика;
провикна се Гойо: - Де да са сестрини ми синове?
Сестрини ми синове, Груйчо и Михалчо?!
До де Гойчо издума, Груйчо се прехвърли,
портите отвори, и си позна царската дъщеря,
и я хвана за ръка и я Гойчу подаде.
