Врукина и Миленко
Заспала ми йе Врукина
на майчини си колена,
мало ми тая заспала,
голем сон ми йе видела -
во Миленкои дворои
две реки кърви течеа,
люти коприви вадеа;
во Степанкои дворои
две реки бистри течеа,
рамни босильци вадеа!
Врукина майце говорит:
- Майко ле, мила майко ле!
Ако ме сакат Миленко,
за него да ме не даваш;
ако ме сакат Степанко,
за него ти да ме дадеш!
Ушч реч не ми йе дорекла,
довтасал ми йе Миленко
со сто й педесет сватои,
со девет рала мехтери,
тога ми рече Врукина:
- Майко ле, мила майко ле!
Од нафул яз ке си умрам,
од нафул ти да ме плачиш!
Кога дойдоа во дворе,
тога ми рече майка йе:
- Мехтери, църни егюпци!
Не свирите ми радосно,
тук свирите ми жальовно,
оти Врукина умрела!
Тога Миленко ми велит:
- Девери, братя да ми сте;
влези, видите невеста,
ал е вистина умрела?!
Кога влегоа девери,
вистина ми е умрела;
а пак Миленко не вервит.
Сам ми йе влегол, я видел,
вистина ми е умрела,
и пак Миленко не вервит.
Пикнал е огън в пазуа,
и пак Миленко не вервит.
Пикнал е змия в пазуа;
тога Миленко заверва,
оти вистина умрела!
Тога ми рече Миленко:
- Баре да си я целивам!
Кога той си я целива,
тога се тая насмея,
тога ми викна Миленко:
- Мехтери, църни егюпци!
Не свирите ми жальовно,
тук свирите ми радосно,
оти невеста оживе!
И пак ми велит Миленко
- Девери, братя да ми сте
влези, вземете невеста.
Тога влегоа девери,
си я зедоа невеста.
Ходеа, шчо ми ходеа,
къде се найде къпина,
та шчо ми запре дулакот?
Миленко ми се налюти,
изтъргна сабя от пояс,
да ми пресечит къпина;
пак ми го запре къпина,
не ми пресече къпина,
тук ми пресече невеста
по стред тънката полоина!
Тога ми рече Миленко:
- Капнала моя ръчица,
не си пресекоф къпина,
тук си пресекоф невеста!
Си сегна ръка в пазуа,
та си изваде шамия,
та си престегна невеста
во стреде тънка полоина.
Кога пойдоа во дворе,
та ми излезе майка му,
да си пречекат невеста
тога му рече майка му:
- Миленко, синко, Миленко!
Шчо ваква ти е невеста -
Тога йе рече Миленко:
- Майко ле, мила майко ле!
Много път ми йе пътвала,
за то таква е невеста!
Тога му рече майка му:
- Миленко, синко Миленко!
Невеста ти йе умрена!
Тога жал му йе паднало,
изтъргна сабя от пояс;
и пак ми велит Миленко:
- Майко ле, мила майко ле!
Врукина, една майчина;
Миленко, еден у майка;
како ке плачит за неа,
така да плачиш за мене!
Изтъргна сабя от пояс,
сам себе си се пресече!
Две реки кърви стекоа,
люти коприви вадеа.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
