- Бое ле, Бое, Боено,
Боено, снахо най-мила!
Чула ли си, Бое, разбрала
ка велят майка и тейко?
Тебе сакат да те остават
от първна любов, Стоена,
от мъжко дете, Ивана!
А она веле говоре:
- Браче ле, млади Кустадин!
На шчо ми махна найдохте!
Дали малце прикя донесех,
сос товар сухо имане,
сос кола чисто носене,
с кучиа тенки даруве,
и говеда, браче, с говедар
и овци, браче, сос овчар
и ергел койне сос койнар?
А он й веле, говоре:
- Боено, снахо най-мила!
Пусто ти стане имане,
огин ти горе носене,
ветер ти ги дул даруве,
болька ти влегла в говеда,
сипало ти се стадото,
устрел ти влегол в койнето,
ти кога не си хубава,
как беше млада невеста?
А она веле, говоре:
- Браче ле, браче, Кустадин?
Как да съм се хубава,
като първната година -
мъжко съм дете добила?
