Долетале ластоици от Бело море,
им говорит Бела Мара Христом Лазаре:
- Ластоици, граматици, крилье шарени!
Даль видофте мой господар во ваша земя?
Йе говорат ластоици, крилье шарени:
- Хай ти, Маро, Бела Маро, Христом Лазаре!
И ако сме го виделе, не г' познаваме.
Им говорит Бела Мара Христом Лазаре:
- Ластоици, граматици, крилье шарени,
та той носит самур калпак дур до рамена,
та той носит зелен контуш дур и до земя:
та той носит паун перо, замята паат;
та той вяат бърза коня, земята гребит.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.48
