Арватка девойкя и триесе юнаци; Марко я убива с превара

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Арватка девойкя и триесе юнаци; Марко я убива с превара

Седи Марко, та с макя вечера
суа леба и вино цървено.
Он вечера, макя не вечера;
макя сина се у очи гледа.
Марко си у потио говори:
- Бре вечерай, моя стара мале!
Она рекла: - Вечерай ми,
вечерай ми, Марко, мили сине!
Твоя макя милос не вечера,
де е макя сина изчувала,
де е макя юнака родила!
Марко си у потио говори:
- Мучи, мучи, моя стара мале!
И ти ли си сина изчувала,
и ти ли си юнака родила -
юнак има под мишка ме носи!
Разплака се Марковата макя.
Досети се Марко вреден юнак,
па на макя потио говори:
- Мучи, мучи, моя стара мале!
Неде кажа Арватка девойка;
и она ме под мишка носеше,
ама съм я, мале, погубило.
Ние беме триесе дружина,
собраме се под Арвата града;
там найдоме една бела чешма,
на чешмата дърво от борикя,
на дървото камик воденични.
Чудиме се триесе дружина,
чудиме се, мале, дзвериме се
кой ми тури дърво от борикя,
кой ми тури камик воденички.
Провикна се козарче низ гора:
- Чудете се, триесе дружина,
чудете се и не чудете се:
щото ми е дърво от борикя,
това ми е Арватки вретено;
щото ми е камик воденички,
това ми е прешлен на вретено!
А нам ни се върло не засвиде,
та станаме триесе юнака,
та ойдоме у Арвата града.
Почукаме на порти железни,
почукаме, мале, повикаме:
- Тува ли си, Арватко девойке,
тува ли си? Море, я излезни!
Отвори ни той железни порти:
зажениме Милоша юнака,
зажениме, та ке те водиме!
Немало я Арватка девойкя,
немало я, мале, да излезе.
Излезнала по-стара робиня,
излезнала, порти отворила.
Проговори по-стара робиня:
- Я елате, триесе юнаци!
Тука нема Арватка девойкя;
отишла е на земя запада,
отишли е земя да обиде.
Па влезнали триесе юнаци,
наслазиле от добрите конье,
па побиа тие буйни копье,
навезали нийни добри конье;
чекали са Арватка девойкя.
Кога било у нош у полунош,
загреала една ясна звезда,
загреала от земя запада,
греом грее, на порти догрее.
Та не ми е тая ясна звезда,
псло ми е Арватка девойкя.
Па влезнала у равни дворове.
Нарипали триесе юнаци.
Арватка им нотио говори:
Добре дошли, триесе юнаци!
- Добре нашла, Арватка девойкя!
Зажениме Милоша юнака,
зажениме, за тебе дойдоме,
дойдоме, та че те водиме!
А она се, море, зарадува:
изкачи ги на високи чардаци,
започели вино да си пия.
Търгна сабя Марко вреден юнак,
търгна сабя, там да я погуби.
Арватка се, море, разлютила,
вземала си троостру камджиа,
та забрала триесе юнаци.
Накара ги у кале арвацко,
накара ги, та ги затворила,
та лежали до ден, до Великден.
Кога било на ден, на Великден,
излезнали арватки девойки,
излезнали хоро да играя -
нема юнак хоро да си води.
Похвали се Арватка девойкя:
- Я си имам триесе юнаци,
че извадим хоро да си вода!
Извела ги Арватка девойкя.
Не могли са хоро да й вода.
Па вземала троостру камджиа,
накарала ги у кале арвацко,
накарала ги, па ги затворила,
па е ошла хоро да си води.
Закукало пиле кукувица,
закукало на джамна пенджера,
малко кука, аль повече дума;
сите си ги на влакно изведе,
сал остана Марко вреден юнак
и негова Шарца добра коня.
Па си дошла Арватка девойкя;
що да види, море, що да чуе:
избегнали триесе юнаци,
сал останал Марко вреден юнак
и негова Шарца добра коня.
Разлюти се Арватка девойкя,
врана коня на голина явна,
та отгони триесе юнаци.
Погледал е Марко вреден юнак,
какво си е брави отворая,
какво си е брави затворая,
па се справи Марко вреден юнак:
премьени се руо калугерско
и загърна кожух калугерски
и си турил капа калиманка
и си взема Марко патерица,
патерица, Марко, позлатена;
па се качи на добрата коня,
па си ойде по равни друмове.
Та е стигнал Арватка девойкя.
Арватка му потио говори:
- Айде, айде, църно калугерче,
айде, айде, да си бързиме!
А он рекол: - Таком бога,
таком бога, гиздава девойкьо!
Я не можем с тебе да се бързим:
моя коня - коня аджамия,
твоя коня - коня акаллия.
Проговори Марко вреден юнак:
- Таком бога, гиздава девойкьо!
Нещо ти се чижма подмакнала,
подмакнала на нога десница;
наведи се чижма да потъргнеш!
Измами се Арватка девойкя,
наведе се чижма да натъргне.
Он извади лека боздугана,
та а удри тънки половини,
дека у се джубе раздваяше -
от едного двамина станала.
Па си взема она добра коня,
та отгони триесе юнака.
Ка видоа Маркоти юнака,
они пища като люти змии.
Марко си им потио говори:
- Не бойте се, триесе юнаци!
Сега нема Арватка девойкя,
погуби си Арватка девойкя!
Па си ошли дома, на дворове.

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.210-214