Кондисал Айрадин паша,
кондисал карши Галичник;
навортел силни топови
Галичник да го туруват.
Навортел гьозлук на око,
с' опулил у стред Галичник.
Невести вода лейее
и дро ни солдзи ронее,
момите платно белее,
Излезе Томе кехая,
по него хаджи Василько.
Василько велит, говорит:
- Ей паша, Айрадин паша!
Не турувай го Галичник,
Галичник, село каурско.
(...)
неуточнено, Дебърско - Македония, зап. в Солун - Гърция.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.184-185
