Янкулица дворя мети
и си треби бел' пченица.
Отлетнале два галъмби
и му хвърли Янкулица,
Янкулица бел' пченица:
- Тупайте, тупай, галъмби,
я ке ве нешчо йопитам,
йопитам ке ве разпитам -
да не видоте Янкула?
- Видоме ти го, видоме,
из Цариграда шеташе,
бърза си койна куваше,
мислеше да си киниса;
му куваше на татко му
църна шапка за Великден;
му куваше на майка му
църни чели за Великден;
му куоаше на братя му
топки пушки за ловейне;
му куваше на снаи му,
жълти чели за Великден;
му куваше на синой му
фино фесей за Великден;
му кумваше на керки му
бели кърпи за Лазара;
му куваше за любна му
бела сая за Великден
от полите до полите,
до рамена дробни звезди,
на плещчите месечина,
на гръндите летно съпце.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.97-98
