Дей гиди, Тодор капидан,
Джелядим бегов кареман!
Тебе ти книга дошло
от твойот верен побратим,
от тоя Мито касапче,
ти мор на гости да одиш
на тоя ден добър Великден.
Коле ми велит, говорит:
- Тодоре, верен капидан!
Не одаи, Тодор, на гости;
три села чинат давия,
големи зулум чинафме,
младине деца заклафме.
Три села прават давия:
порво ми' село Смоквица,
второ ми село Мировци,-
трето ми село Габровци!
Тодор се люто налюти,
грабна ми пушка на рамо,
зеде ми колак фишедзи.
Тодор ми велит, говорит:
- Дружина верна, неверна!
Кой ке ми не дойт со мене,
от мене кя го напода!
Коле му велит, говорит:
- Дей гиди, Тодор капидан!
Яз да знам оти кя умрам,
от тебе никог не с' одельвам!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.322-323
