Секому госке дойдоха,
а на Стояна най-много -
петте сестри с пет зекьове
и петте с мъжки дечица.
Заклал ми Стоян, заклал ми,
заклал ми крава ялова
и гости госке най-добре.
Мъркна се, та па стемни се,
та ми сички госке заспаха.
Кога беше сред нощ, полунощ,
дете им рипна и зарева,
ка рече: "Вода, та вода!"
Вода се дома не сгоди.
Даваха вино, ракия,
дете не рачи да мълкне!
Стоян си кобилица на рамо зел,
та си на река отишел,
вода да си налейе.
От де се узеха тия стари,
стари, гърбави вещици,
вещици, върли бродници!
Като на брода стойеха
голи и гологлави,
па си Стояну думаха.
Първата Стояну думаше:
- Стояне, стринин Стояне!
Кажи ми, стрини, кажи ми,
защо си дошъл на река
в среднощи, Стоян, полнощи?
Стоян си мълком мълчеше.
Втората Стояну думаше:
- Кажи ми, лелин, кажи ми,
защо си дошъл на река
в среднощи, Стоян, полнощи?
Стоян си мълчи и вода лийе.
Третя му дума продума.
Стояну макя рождена:
- Кажи ми, сине, кажи ми,
защо си дошъл среднощи,
среднощи, средполунощи?
Стоян люто проговори:
- Що ме питаш, майкьо,
ти, стара вещице?
А ти, що правиш тука?
Мене ми госке дойдоха,
а ти бегаш от дома,
ти по бродища доходиш?
Не чакаха Стоян да им прикаже,
да прикаже и изкаже,
за какво Стоян е дошъл
за вода у полунощи,
люто Стояна разкъсаха.
До дйе Стоян на дом да си иде
и с душа се раздели.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.19-20
