Бре Петре, бре маджарине!
Попленил Петре, попленил
до осум-девет анъми,
десета Гюрджин анъма.
Сите ги качи кочиа,
Камбер анъма пеш оде,
мъжко й дете у ръце,
ем боса, ем гологлава
по тиа вруки врукини,
по тиа жежки каменье.
На Петре веле, говоре:
- Бр, Петре, бре маджарине!
Ако ме мене не жалеш,
баре ми жали детето,
детето, младо Наумче,
баре го качи кочиа,
кочиа или на коня!
Петре й веле, говоре:
- Е тизе, Гюрджин анъмо!
Помниш ли, паметуваш ли,
кога бех у вас измекяр,
люта ме треска тресеше.
Яз ти посаках понуда,
понуда, врукя погача;
тизе ми даде понуда,
от три години корчички,
шчо се валяле под нокьви,
шчо ги гризале ъртьето;
ти студна вода ми даде,
шчо си миеше лицето
от тоа пусто белило,
и циганското цървило!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.201
