Петре бан ми вино пие.
Слуга му Мара латинка
нему до десно колено,
та му латински думаше:
- Петре банье, влашки крале!
Кога си нойдеш надоле,
на твоето пусто село
и мене абер да сториш:
и я сос тебе че идем.
Петре бан ю говореше:
- Маро латино, латино!
Видиш ли таа планина?
Зад неа има и друга.
Тамо си имам, Маро ле,
там имам девет чифлици,
там извор вода извира,
на сите девет по любне.
Щото ми е първно любне -
слънцето е надгреало,
месецо е наделило,
дробни звезди надиграло!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.244
