Разплакала се Пелин планина!
Попрашала я Стара планина:
- Защо ми плачиш, Пелин планино?
Си отговара Пелин планина:
- Как да не плачим, как да не жалим?
Наишли ми са се кочанчане!
Лани ми беа до пет иляди,
а сега ми са девет иляди.
Погазиа ми гастата трева,
покършиа ми гастата гора.
Как да не жалим, как да не плачим?
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.294
