Зажени се Иве църногорче,
сакал ми е царевата керка,
па поканил знайно и незнайно;
поканил е токмо триста души,
триста души се китни сватове, 5
немой да има бре и по-веке!
Он си има ногу сестричници,
они са си ногу джефалии,
они са си ногу кавгалии,
они с царо кавга да направат,
окье царо мома да не дава.
Собра'а се токмо триста души,
па кичи'а млади младоженя,
оправи'а по друми по пати.
Щото беше овчар будалина,
загърнал е тая църна гуня.
- Назад, назад църна овчарино,
не ни груби китните сватове!
Па ойдо'а у цареви двори.
Царо тръгна тай чесна трапеза.
Личба личат до триста теляли:
- Кой прерипе борье и тополи,
той ке земе царевата керка!
Сви сватове ничком погледна'а,
щото беше овчар будалина,
он си више на нагере гледа,
он прерипе борье и тополи.
Царо тръгна тай чесна трапеза.
Личба личат до триста теляли:
- Кой прерипе девет коли трънье,
той ке земе царевата керка!
Сви сватове ничком погледна'а,
щото беше овчар будалина,
он си више на нагоре гледа,
он прерипе девет коли трънье.
Царо тръгна тай чесна трапеза,
па нареди керките и сна'и.
Личба личат до триста теляли:
- Кой познае царевата керка,
той ке земе царавата керка!
Сви сватове ничком погледна'а,
щото беше овчар будалина,
он си више на нагоре гледа;
уя'на си тая добра коня,
загърна си тая църна гуня,
заметна си тая танка пушка,
запаша си тая остра сабя,
проигра си тая добра коня,
па разма'а тая остра сабя.
Провикна се овчар будалина:
- Кой си сака живо да остане,
да си каже царевата керка!
