Мома и три млади момчина
Мори моме, малко моме,
гиди моме, гиди тъго,
гиди селска разговорко!
Прекупила мома Солунската драгасиа,
га купила, га собрала,
наполнила три корита,
три корита бело грозде,
източила благо вино,
маполнила девет бочви,
сос ракиа дури десет.
Отворила ладна меана
на два пъкя, на два друма,
да продаве благо вино,
и на вера, и без мера,
на юначка вересия.
Нема човек да га пите,
дельким човек се напие!
Чудо, стое мома, та се чуде!
Изметела, изчистила,
навадила ладна меана.
Се изкачила на диване,
да разгледе по пътишча,
по пътишча, по друмишча.
Кога гледе малка мома,
у спротива по друмишча
се раздадела една темна мъгла,
от шчо иде, наближуве,
наближуве на меана -
до троица луди млади.
Ка ги виде малка мома,
и излезе, ги пречека
и им веле, ем говоре:
- Добре дошли, до три луди!
И слезеха, и седнаха,
и седнаха на трапеза
да си йедат, да си пиат,
от ден до ден, три недели;
немат мисля да си станът,
нито мислят да си платат.
Чудо, стое мома, да се чуде
как да чине, шчо да чине.
Да стана си, да отиде,
да се пита н' една стара баба;
- Мори бабо, стара бабо!
Ке те питам, да ми кажеш
как да чинам, шчо да чинам.
Ми седнале до три луди,
до три луди три недели,
йедат, пиат, мисля немат,
мисля немат да си станът
нито мислят да си платат!
Тогай веле стара баба:
- Мори моме, малко моме!
Да си вземеш до три ризи,
на троицата да г' даруваш;
они сами ке си станът
и на теб ке те даруват!
Послуша га малка мома,
послуша га стара баба,
да си стана, да с' отиде,
да отвори ковчезите,
изкара си до три ризи,
да си дойде, да им поле
и ги дарува по една риза.
Ка видеа тройца млади,
си станаа от трапеза
и га даруваа малка мома
п' една стиска се фролини.
И венаа, кинисаа,
кинисаа, с' отидоа.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
