Млада невеста убива Муса кеседжия и соживява своего убитаго младоженя
Гора яздат китени сватове,
гора яздат - гора се лелее,
вода газат - вода се цеклее.
Та минаа през девет гори зелени,
а десета - вода е студена.
Насреща им Муса кеседжия,
та заиска младоженска глава.
Си сватове по жолтица дават,
кум господин - со шака жолтици,
младоженя - сахат низ пазува,
а невеста - златни гривни от ръце.
Кеседжия жолтици не гледа,
он си сака младоженска глава.
Младоженя потихом говори:
- Молим ти се, мой кум господине!
Да си влезнем у сремска кочиа,
да се простим сос млада невеста!
Простил му е кумо, господино,
та си влезна у сремска кочиа,
та се прости сос млада невеста.
Тога прийде Муса кеседжия,
та си взема младоженска глава.
Си сватове по гори бегаа,
а невеста у гора остана.
Неа узе Муса кеседжия,
отведе я у негова дома.
Па на макя потио говори:
- Мале ле, стара майчице!
Я доведох премлада невеста.
Невеста порона девет реда сълзи.
Отговара Муса кеседжия:
- Я си седни, премлада невесто,
да ти кажем какво сам печалил,
разплети ми мои дребни петли.
А невеста итра и разумна,
с лева ръка петли разпетлюва,
с десна ръка влашки ножи вати,
убоде си клети кеседжия,
у боде го во клетото сърце.
Кеседжия викна, колку може:
- Ей невесто, млада аджамио!
Я ми бъркни у лева пазува,
та извади шише жива вода.
А невеста неке да го елуша,
не слуша го клети кеседжия;
та си взема шише жива вода,
па си влезна у клетио яхър,
па си взема коня шестокрила,
та си ойде у гора зелена,
та си найде тамка младоженя,
па си стави глава му до трупо,
соживи си млада младоженя.
Па стигнаа китени сватове,
ойдоа си дома, на дворове.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.281-282
