Три дни Марко през горица шета,
три дни оди, та си вода тражи -
нигде нема у гора извора,
нигде нема покрай друми чешми.
Прокле Марко зелена горица:
- Клета да си, горо, и проклета!
Като немаш у гора извора
и си немаш покрай друми чешми,
дека пътник водица да пийне,
дека пътник кон да си напои.
Тогай гора от жал продумала:
- Я си имам у гора извори,
ала ги е хала заптисала,
та не дава човек да премине,
да премине, водица да пине,
да премине, кон да си напои.
Я премини през два, през три връа,
та намери големи извори,
дека ги е хала заптисала!
Марко мина и коня напои,
затече го хала трооглава,
със три глави, със девет езици,
па на Марко тиом одговара:
- Леле, Марко, непознат юначе!
Какво смеа вода да си пинеш,
какво смеа коня да напоиш?
А Марко ю тиом отговара:
- Колко чини вода да ти платим?
Ако чини, грошеве да платим,
ако чини, жълтици да платим.
Я хала му тио отговара:
- Да би хала грошеве зимала,
сва би гора она посребрила.
Да би хала жлътици зимала,
сви би слъпи она позлатила -
нело кажи, непознат юначе,
дали тебе младо да погубим,
или коню очи да извартим?
