Марко шета високи чардаци
и си гледа нагоре надоле.
Мерна очи нис поле широко,
па согледа мома Магделена,
во това поле рамно широко, 5
дек'си косе зелена ливада.
С една коса три откоса кара:
еден откос росна детелина,
други откос тай ружа цървена,
треки откос тай бели босильок.
Проговаря Марко от чардаци:
- Вело, Вело, моя посестримо,
оти немам сина по-гулема,
да си земам мома Магделена,
туку имам сина у пелена!
Проговаря Вела самовила:
- Ей бре Марко, Марко побратиме,
я си земи мома Магделена,
щото коси зелена ливада,
с една коса три откоса кара!
Па си стана Марко чорбаджия,
па си ойде на нови пазари,
па си купи руйото низамско,
руйото низамско, невестинско;
углави си мома Магделена,
за негово дете Соколенце.
Па направи Марко чорбаджия
тежка свадба три недели време.
