Марко грабва Елена
Марко пита своя стара майкя:
„Фала тебе, моя стара мале,
Ако знаеш, мале, я кажи ми,
Кой ковеше таткова кобила
С яки клинци и с по-яки плочи, 5
Та з години на нодзе и траят?
Ка я найдох у езеро синьо,
Она още не бе обосела.“
Майкя Марку тиом одговори:
„Чуй ме, Марко, чуй ме, мили сине! 10
Той имаше един стар приятел,
Стар приятел у Солуна града,
Стар приятел Яно коюнджиа —
Той ковеше витеза кобила
С яки плочи от кара грошове, 15
С яки клинци от камено злато,
Та з години на нодзе и траят.“
Марко седля коня шаркалина
И отиде у Солуна града.
Право тегли на Янино двори 20
И си чука на Янини порти:
„Излес, излес, Яно коюнджио,
Коюнджиа, таткоф стар приятел,
Да ми ковеш коня шаркалина!”
А Яно се од двори обажда: 25
„Ей те тебе, незнайни делио,
Немам време порти да отварам,
А то нели работа да фана,
Че си права до две буйни свадби:
Снаа зимам, мила щерка давам.“ 30
А Маркоте го е ят фанилог
С нодзе ритна Яну у портите
И се порти з диреци искрати
И слободно у двори си влезна.
И покани Яно коюнджа, 35
Да приготви сечива и клинци,
Да му кове бре добрата коня.
Милно Яно на Марко се моли,
Да отиде у ладна меана,
Да си пие това руйно вино, 40
Дур испрати до две буйни свадби.
А Марко му тиом одговара:
„Ей те Яно, таткоф стар приятел,
Айде боле дома да си ида,
Дур испратиш до две буйни свадби. 45
Фйла тебе, Яно коюнджиа,
Зер по вазе дали адет нема,
Млади булки рака да цаливат
И по чаша вно да поднасат
И од госте аризма да зимат?“ 50
Бръзо викна Яно мила снаа
Да почерпи Марко с руйно вно.
Па го черпи ш чаша ритленица[1],
А Марко се под мустак посмива,
Че си нема мустак да натопи. 55
Досети се Яно коюнджа,
Че е юнак на вино делиа,
Та донесе чаша ведреница,
Дек е черпил краля Въкашина.
Щом снаа му чаша подигнала, 60
И Марко я на три глътки глътна.
Па си Марко Яну проговара:
„Фала тебе, таткоф стар приятел,
Ти ми каза, че две свадби правиш,
Зер ги правиш сас една невеста? 65
Нека доде и другата невеста,
Да ме черпи чаша с руйно вино
И да земе злато за старости.“
Викна Яно своя мила щерка,
Да почерпи Марко с руйно вино. 70
А Елена от чардаци гледа,
Ем си гледа, ем се понасмива.
А од госте никой се не сеща,
Дал се смее Марку на пианство,
Ил се смее Яну на снаата, 75
Че е едвам чаша подигнала
И е бръзо руо променила:
Саблекла невестинско руо
И на себе моминско облече,
И отиде кот чесна трапедза, 80
Да почерпи Марко с руйно вино.
Кат я Марко отблизо сагледа,
Тогай му се сърце разлудува
И посегна, та чаша прифана
И я глътна Марко на три глътки. 85
И на Шарко Марко проговори:
„Близо Шарко край чесна трапедза
Че ше, Шарко, двама да ни носиш—
Мене, Шарко, и девбйкя млада,
Па тако нека бос да поодиш.“ 90
Рипна Марко нис трапедза чесна
И пригърна хубава девбйкя,
И се Шарку на гърбина метна,
И избега ис Яневи двори.
Бега Шарко прес поле широко, 95
Бега Шарко, колко сила има,
Да не би го зета Яне стигнал
Дур стигнаа ду река Галица.
А Галица буйна, матна тече,
Та си носи дръва и каменье. 100
Ала Марко на Шарко продума:
„Тук ще, Шарко, двама да загинем
И девойкя млада да оставим,
Че е вода, Шарко, непреодна.“
А Шарко му тиом проговори: 105
„Чуй ме, Марко, чуй ме, горподаро,
Не ме плаши, Марко, матна вода,
Матна вода и таладзе буйни,
А ме плашат дръва и каменье,
Що ги носи вода и премета. 110
Пружи[2] копье през река Галца,
Да се запре дръва и каменье!
Я ще пливна у Галица буйна,
Ще пренеса тебе и Елена.“
Пружи[3] копье Марко през Галица — 115
Спрело се е дръва и каменье.
Пливна Шарко у Галица буина,
Та загази Шарко матна вода,
Матна вода и таладзе буйни,
И пренсее Марко саз девойкя. 120
Там отседна Марко добра коня,
Истрива го и в очи цалива.
Наблйжиле Янови сватове,
Па не емеат Галици да придат,
А оддалеч се Маркоте натсмиват: 125
„Ей те тебе, луди прилепчанин,
Кот тебе е хубава девойкя,
А ти кон цаливаш у очите!“
А Марко им тиом одговара:
„Ей ви вазе, глупави свадбаре, 130
Ако Шарко, сватове, не беше,
И Елена не би моя била.
Рет ще доде и Елени девойки.“
Па се Марко на коня наметна
И пригърна хубава девбйкя, 135
И запеа песни ми юнашки.
И си Марко у дома отде,
И на майкя Марко проговори:
„Ето, мале, на мене прилика,
Ето, мале на тебе одмена!” 140
(Дядо Цветан Неделков, с. Григорево.)
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
