Полегнала белия ченица,
полегнала цару у сарая.
Не нае се никой да я жаня,
наела се Мария скомрия,
та я жане гола, гологлава,
та я жане боса, на стапала.
Согледа я цара от сарая,
на Мария тио отговаря:
- Жани, жани, Марийо скомрийо,
до четвърток спроти петок.
Па зажени сина у пелени,
па засака Мария скомрия,
па засака снаа да му баде.
Па Мария му отговаря:
- Твой син е маничек,
язе некю да го взема.
А цара й отговаря:
- Е Марийо, Марийо скомрийо!
Ако некеш моя сина да либиш,
ке залибиш моя остра сабя.
Кога било църкви на венчанье,
разплака се дете у пелени.
Мария го под прекровка теши:
- Мучи, мучи дете у пелени!
Проклет да е кой тебе зажени,
ощ по-проклет кой менека даде -
да та баням и да та повивам!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.311-312
