Болен лежит Шико капидано, (2)
болен лежит, ке да умрит.
- Шико, Шико капидане!
Ти да видиш чудо големо:
как се бият листята,
листята от дървята,
дървята от гората,
шумките от леските!
Аль ми йет, Шико, от бога,
дали ми йет от душмани?
- Кренете ме, да станам,
подайте ми тамбурата,
малку яз да си посвирам,
да си речам до три песни,
до три песни капидански!
Кога ке село влезите,
да не си пушки върлате,
да не ви чует майка ми,
майка ми, та и сестра ми!
Часот ке прашат за мене:
"Камо го Стоян капидан?"
"Стоян ми се ожени:
мраморна плоча - невеста,
камарчего - деверче,
девери - дробни каменя,
сватои - суви дървари,
нункото - Стара планина!"
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.304-305
