Убава Гена невеста!
Снощи дойдоа два влаа,
два абара донесоа:
да иде Гена кумица
от онад Дунав, у Влашко,
девет кральове да венча
сос девет млади кралици
и девет деца да кръсти,
и още девет да плете.
Па на свекърва говори
убава Гена невеста:
- Мале свекърво, свекърво!
Пущи ми, мале, пущи ми
Бранкоте, младо деверче,
през полье да ме преведе,
през гори сама че ойдем;
че си отидем у Дунав
от онад Дунав, у Влашко,
девет краля да си венчам
сос девет млади кралици
и девет деца да кръстим,
и още девет да плетем!
И свекърва я послушала,
та го пущила, пущила
Бранкоте, младо деверче.
През полье я не превело,
нело си с неа отишло.
Та си ойдоя, ойдоя
от онад Дунав, у Влашко,
девет кральове венчали
сос девет млади кралици
и девет деца кръстили,
и още девет оплели,
девет дарове донели.
Та си станая, станая
и си дома ойдоя,
па на свекърва говори
убава Гена невеста:
- Мале свекърво, свекърво!
Що сме ти дарба донели!
Свекърва се зарадува,
дека е Гена невеста,
дека е ишла кумица,
дека ю дарба донела.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.290-291
