Похвали се алтън Мара
насред село, па бунаро,
пред си моми и невести
и пред мома Ангелина,
Марковата мила сестра:
- Яз сум мома най-убава!
Како чула Ангелина,
съзи роне, пръсте кърше.
Согледа я брат й Марко:
- Ангелино, мила сестро!
Защо, сестро, съзи ронеш,
съзи ронеш, пръсте кършеш?
- Леле Марко, мили брату!
Похвали се алтън Мара
насред село, на бунаро,
пред си моми и невести:
"Яз сум мома най-убава!"
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.285
