* * *
Пию вино петдесе юнака,
на морава, на зелена трева.
У дружина чаша пощукнула,
кой се кълне у брата, у сестру,
кой се кълне у майку, у бащу, 5
Марко нема у що да се кълне.
Он се кълне у вранята коня,
и се кълне у сабя-дамаскиня.
На Марка си никой клетву не веруе.
Па си Марко отиде при старата си майка 10
и на майка си дума, продума:
- Ой, те тебе, стара моя мале,
ка ме роди, що ме не породи,
да си имам у що да се кълнем?!
А майка му потийом говори: 15
- Ти имаш сестра Шаина робиня,
па я турци завлекли, заробили,
и си имаш и братче Андреашче,
и ньега су турци заробили.
Тръгнал Марко да си тражи, 20
да си тражи брат и сестрица,
тражил, тражил и от робство отървал ги.
