* * *
Вино пият петдесет юнака,
вино пият в хладна махана,
както пият чаша се открадна,
чаша посребрена, позлатена.
Кой се кълне в брат и сестра, 5
кой се кълне в първо либе,
Марко няма в що да се кълне,
той се кълне в кон и в сабя,
а дружина вяра му не хваща,
и кон било кучешка нахрана, 10
сабя било студено желязо.
Отговаря Марко Кралевича:
- Ой те тебе хвала стара мале ле,
що не си ми мене породила
я брат, я сестрица мила, 15
а се кълна мале в кон и в сабя,
а дружина вяра не ми хваща,
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено желязо.
Отговаря Марковата майка: 20
- Ой те тебе, Марко Кралевичи,
ти си имаш брата ала, Марко,
турци го вземали,
в турска земя го отвели,
чак във Цариграда. 25
Ако можеш, Марко, брата си
да отървеш от проклети турци,
майка тебе, сине, халал прави -
мляко дето съм те кърмила
цели девет години! 30
Че си стана Марко, та възседна,
та възседна свойто врано конче,
та отиде Марко в турската земя,
в турската земя, чак в Цариграда.
Та си найде Марко неговото братче, 35
че го заведе Марко при неговата майка.
Отдалече вика, на порти чука:
- Ой те тебе, мале, излез да посрещнеш,
излез да посрещнеш двамата си сина!
Я га е излязла Марковата майка 40
какво да си види - Марко Краливича,
Марка Кралевича и малкото му братче,
а че ги прегърна до майчино сърце
и на Марко дума: - Халал да е, Марко,
халал да е, Марко, дето съм те хранила, 45
дето съм те хранила цели девет години,
че брат си отърва от проклети турци!
