Развила гора, гора зелена
и тревата ми раззеленила,
и дървята ми се раздцутиле.
Сите дървя ми се разцутиле,
едно дърво не се раззелени,
ни се раззелени, ни се разцутило.
На дървото една църна гарвана,
под дървото добър юнак лежит
со девет рани от куршуми ранет,
а десетта в гради с нож убоден!
Тогай му велит църнана гарвана:
- Хай гиди, юнак, ти добър юначе!
Хай ти, юлаче, веке умирай си,
да ти пиям твои църни кърви,
да ти ядам твойе бело месо!
Тогай велит онай добър юнак:
- Е молчи, молчи ти, църна гарвана!
Да не поймам мои лути рани,
та да си вземам тенкава пушка,
да т' изкършам дробните коски,
да т' издребам дробните пера!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.128-129
