Зайде слънце зад високо горье,
со себе носит, милото мале,
до три нишани, до три знакои;
еднийот нишан, милото мале,
до три орли кръстати -
лървийот орел, стара мале, мори,
ми носеше от юнака глава;
вторийот орел, стара бабо ле,
ми носеше от юнака ръка;
трекийот орел, стара бабо,
ми носеше от юнака нога.
Ах, стара бабо, от юнака нога!
Хай, наред имат, бабо мори,
до три бели снега
(...)
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.115
