Тию, мори, бяла Тию,
бяла Тия платно бяли,
платно бяли на бял Дунав.
Поминаа самовили,
самовили силни юди,
та на Тия отговаряли:
- Айда, Тию, с нас да идиш!
А Тия им отговаря:
- Самовили, силни юди!
Немойте ма сега зима,
ми елате на Спасовден,
да изиграм убавите летни деня,
ден Великден, ден Гюргьовден,
най-убави ден Спасовден.
Ми елате на Спасовден,
кога моми хоро играт,
и момците камен хвърлят
и невясти люльки правят.
Га се кача на люльката,
ша заръча на дружките:
"Лелье, дружки, мой дружки!
по-кротко ма залюлейте,
още кротко долюлейте.
Ка се върне празна люлькя,
да не сте се уплашили,
църни очи примряжили
като риба отровена
бяло лице променили!"
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.11
